" Децата ни се нуждаят от корени и крила".
Чух тази мисъл и ме порази осъзнаването й. Когато ги възпитаваме и учим, когато играем с тях и милваме, когато споделяме мисли и четем книги заедно, когато слушаме музика и анализираме произхода на нашата привързаност към живота, хората чийто плам сме наследили - ние се грижим за това те да имат корени. Когато се почувстват свободни да вземат решения, те отпускат нашата ръка и тръгват да пресичат опасната улица предстоят още много други опасни според нас неща ...Настъпва момент в който трябва да ги оставим да летят, толкова е трудно - нишките на техните корени са невидими за очите, депозирани са в душите им. Доверието с което са ни дарявали в дните на своята не самостоятелност , трябва да премине в доверие от наша страна към красотата и силата на предстоящият им полет!
Отпускаме ръката им, за да не ги завързваме с канапче като майски бръмбар с ограничени права... с една основна функция спрямо този, който го е завързал - да бъде на една връв разстояние от него...

Бъдете дървената флейта - устни, звук и резонанс, когато полети мелодията прави своите импровизации.