Въртележката на живота
върти ни и завърта.
Дори когато плачем
върти ни, върти ни...
гъделичка с весел звън сълзата
- не е от болката в коляното
наранено, кръгло топче спомен е.
Върти ни, върти ни и толкоз...
Звънлива и без апелационна
въртейки ни
- опъва струните на арфа в сърцето,
восъчните ни крила разгъва, издигнат високо восъкът капе...
от тези капки се зараждат орхидеи...
Стене с тътена си, чрез вълната
плаче сърцето на земята.
Върти, върти ни, завърта
- преодоляла вените прегради,
нашите съмнения с вила набожда
издига ги нагоре в бездната водна
- върти, върти ни и скърца
треска се забожда в петата,
боли ни,
върти ни ...
Усмихната отгоре пропастта,
по махва за "Довиждане"!
* * * п. п. Да задържиш неуловимото... е трудно, никому не принадлежи - една обиколка на съзнанието и тя подарена ни е... !
сряда, 10 април 2013 г.
" Децата ни се нуждаят от корени и крила".
Чух тази мисъл и ме порази осъзнаването й. Когато ги възпитаваме и учим,
когато играем с тях и милваме, когато споделяме мисли и четем книги
заедно, когато слушаме музика и анализираме произхода на нашата
привързаност към живота, хората чийто плам сме наследили - ние се грижим
за това те да имат корени. Когато се почувстват свободни да вземат
решения, те отпускат нашата ръка и тръгват да пресичат опасната улица
предстоят още много други опасни според нас неща ...Настъпва момент в
който трябва да ги оставим да летят, толкова е трудно - нишките на
техните корени са невидими за очите, депозирани са в душите им.
Доверието с което са ни дарявали в дните на своята не самостоятелност ,
трябва да премине в доверие от наша страна към красотата и силата на
предстоящият им полет!
Отпускаме ръката им, за да не ги завързваме с канапче като майски бръмбар с
ограничени права... с една основна функция спрямо този, който го е
завързал - да бъде на една връв разстояние от него...
Бъдете дървената флейта - устни, звук и резонанс, когато полети мелодията прави своите импровизации.
Попитай ме!
- Искам ли мелодия
прекрасна да бъде живота?
- Искам ли слънце и красива
въздишка да бъде?!
Попитай ме!
- Искам ли копнежа
на вятъра да притежавам...?
- Искам ли порива на вълната?
Попитай!
- Искам ли покоят,
който само есенния залез притежава?
- Има ли по-желано за мен
от чувството- Обич?!
Попитай ме!
- Аз съм тук и ще ти кажа...
Искам, копнея, обичам и желая:
- Това, което откривам там, в тънката линия- погранична, родила двете думи - обичам и жива!
Като
пясък се сипят мислите- меко,затоплящо и звучно споделящи своето време
на едно с моето.Пясък. Кои по- точно от многото мои неща,напиращи и
понякога не спазващи ред, нито предимство, са първи...кои са с
предимство? Естествено е да няма първи в тази надпревара. Изгрева сутрин
виждаме за първи и последен път...утре ще бъде друг, денят и минутите в
него не са същите, както вчера бяха различни от тези,на онзи ден, ден в
който срещнах една изгубена надежда- попиляна между моите намерения и
това което съм намерила за минутите в които съм търсила...
Една такава- обезцветила се почти до прозрачност, изтъняла като
пергамент с наведена глава и поглед минаващ покрай перчема ми, в
страни...срамуваща се от мен!Срещнах и отминах- аз покрай нея и тя
покрай мен, накриви сламената си шапка и отмина. Започна това свистене
примесено със звук от триенето на кварцови частици толкова характерен за
пясъчните часовници.Отекна в главата ми с тъга, отключи паника в
обувките,пръстите ми опипваха страниците на случки, хора и събития в
личностния ми архив...слепешком и невиждащи- пропуснала съм надеждата,
не видяна останала е там, при зараждането си и съхранена, като спомен -
под стъкло... кога изчезват надеждите в сърцата на хората?! Забрава -
празно е там , където би трябвало да стопля мислите си върху огъня на
спомена за тази надежда. Загубена и само съхранена, в лабиринта на
добрите ми копнежи. Пясъкът е броеница от децата на камъка. Колко
пагубна илюзия... мислех си, че стъпвам върху твърд. Пясък е бил,
изтичал е отброявайки минутите забрава...
Когато истината е скрита за очите,
не я откриваме , търсейки видимото в света.
* * *
Върви и подушва света
върви то и вкусва света
горчивото го натъжава,
възторг отключва
- лъчезарието на деня
в света понякога се случва
- сляпо куче... на хляба
кората да оближе
- светът е в стъпчивото,
препечено брашно.
Истината скрита
за очите... сляпото куче,
чрез други сетива открива!
