Въртележката на живота
върти ни и завърта.
Дори когато плачем
върти ни, върти ни...
гъделичка с весел звън сълзата
- не е от болката в коляното
наранено, кръгло топче спомен е.
Върти ни, върти ни и толкоз...
Звънлива и без апелационна
въртейки ни
- опъва струните на арфа в сърцето,
восъчните ни крила разгъва,
издигнат високо восъкът капе...
от тези капки се зараждат орхидеи...
Стене с тътена си, чрез вълната
плаче сърцето на земята.
Върти, върти ни, завърта
- преодоляла вените прегради,
нашите съмнения с вила набожда
издига ги нагоре в бездната водна
- върти, върти ни и скърца
треска се забожда в петата,
боли ни,
върти ни ...
Усмихната отгоре пропастта,
по махва за "Довиждане"!
* * *
п. п. Да задържиш неуловимото... е трудно, никому
не принадлежи - една обиколка на съзнанието
и тя подарена ни е... !
