Пясък

     


Като пясък се сипят мислите- меко,затоплящо и звучно споделящи своето време на едно с моето.Пясък. Кои по- точно от многото мои неща,напиращи и понякога не спазващи ред, нито предимство, са първи...кои са с предимство? Естествено е да няма първи в тази надпревара. Изгрева сутрин виждаме за първи и последен път...утре ще бъде друг, денят и минутите в него не са същите, както вчера бяха различни от тези,на онзи ден, ден в който срещнах една изгубена надежда- попиляна между моите намерения и това което съм намерила за минутите в които съм търсила...
Една такава- обезцветила се почти до прозрачност, изтъняла като пергамент с наведена глава и поглед минаващ покрай перчема ми, в страни...срамуваща се от мен!Срещнах и отминах- аз покрай нея и тя покрай мен, накриви сламената си шапка и отмина. Започна това свистене примесено със звук от триенето на кварцови частици толкова характерен за пясъчните часовници.Отекна в главата ми с тъга, отключи паника в обувките,пръстите ми опипваха страниците на случки, хора и събития в личностния ми архив...слепешком и невиждащи- пропуснала съм надеждата, не видяна останала е там, при зараждането си и съхранена, като спомен - под стъкло... кога изчезват надеждите в сърцата на хората?! Забрава - празно е там , където би трябвало да стопля мислите си върху огъня на спомена за тази надежда. Загубена и само съхранена, в лабиринта на добрите ми копнежи. Пясъкът е броеница от децата на камъка. Колко пагубна илюзия... мислех си, че стъпвам върху твърд. Пясък е бил, изтичал е отброявайки минутите забрава...




31.01.2013