Луната сложи
-лешникова шапка.
Нахлупи я на криво,
-засвири си мелодия,
която беше мека
и сребриста
-във високото на петолинието.
Луната беше нова, беше млада
тогава рибката - сребро
разбираше водата
разбираше мечтите й,
бързоногите думи на водата!
Засвири луната,
сребриста,
шапката си
накриви,
понесе се
из бездната
плувайки
върху ладия от листа...
***
08.10.2012
Поздрави!
ОтговорИзтриванеПоезията е неизличима.
Благодаря ти!
ОтговорИзтриванеДобрата поезия е като факла! Свети!
Моите опити споделяни в страници са само едни нюанси на светлото за да не бъде сиво наоколо!:))